Магърдич Халваджиян. Разговор без реклама
Хората, освен да гледат непрекъснато новини, които им обясняват как утре ще умрат, имат нужда да чуят и да видят, че светът, в който живеят, всъщност е добър, казва телевизионният продуцент Магърдич Халваджиян. Той издава автобиография, наречена „Без реклами“ („СофтПрес“, 2023), в която разказва своето минало – киното и телевизията, признанията, наградите, успехите, как се стига от „7 дни“ до Netflix, от България до Мексико и САЩ, от Бояна до Холивуд. Книгата е в съавторство с Влади Априлов – сценарист, продуцент, шоумен. „С Влади доста усилия хвърлихме, в продължение на две години, а иначе работим заедно 30 години и сме си много близки. Той знае почти всичко покрай мен и това беше от изключителна полза. Дори си спомняше повече неща от мен, свързани с работата“, разказва Магърдич Халваджиян. „Естествено, че липсват емоционалните предавания, защото ефирът стана прекалено краен по отношение на емоциите, и то само по отношение на негативните емоции. „Море от любов“ и „Имаш поща“ бяха предавания, които правят точно обратното, и затова имаха успех“, смята продуцентът. „За мое голямо съжаление, епизодични са моментите, които ме карат да се чувствам горд. Смятам, че ще се чувствам най-горд, ако най-накрая видя някакви обединени хора“, казва още Магърдич Халваджиян.
ИНТЕРВЮ Магърдич Халваджиян , в разговор с Даниел Димитров – за първата продукция без реклами, за емоциите, през които минава, докато се връща назад във времето, и има ли в книгата неща, които не би казал никъде другаде. И още: Винаги ли подхожда с добро? Има ли спасение от свят, пълен с негативни и отричащи хора? Свободата ли е ключът към успеха в един екип? Кой е бил най-разгневеният обект на „Господарите“ през годините? Какво го отвращава? С какво се гордее като българин? Г-н Халваджиян, това ли е първата Ваша продукция без реклами? - Първите излъчвания на „Господарите“ през 2003 година, в телевизия „7 дни“, нямаха никакви реклами. В тези малки телевизии реклами няма… Помня, че ние се целехме в Би Ти Ви. Те обаче не искаха предаване, което да е всеки ден, искаха да е веднъж седмично. И на нас ни се наложи да търсим други варианти, защото „Господари на ефира“ не е предаване, което да върви веднъж седмично. Ние знаем много добре за какво става въпрос, и така попаднахме в локалната тогава софийска телевизия. Те нямаха никакви предавания, ние бяхме единственото предаване, и то нямаше никакви реклами. Възможно ли е въобще да се оцелее без реклами във Вашата професия? - Не, няма как да се оцелее. Абсурдно е. Малките телевизии затова и нямат предавания. Ако нямаш рекламни приходи, откъде имаш пари? Някакви хора дотират нещо с малко, колкото да съществува телевизията и да се плащат някакви заплати… Без реклами нищо не става. Това е сърцето на тоя бизнес. - Ако имах време, тази книга щеше да бъде написана в рамките на два месеца, Понеже нямам време, тя беше написана за две години, така че…
През какви емоционални състояния преминахте, докато пишете – имаше ли гняв, или страст, или усмивки, или се връщахте назад със спокойствие и зрялост? - Имаше носталгия по едно романтично време, в което – общо взето, това, което правехме – парите нямаха чак такова голямо значение. Сега, като се върна назад, това са все пак някакви 25-26 години, откакто съм започнал да се занимавам с телевизия. Нещата са коренно различни и нямат нищо общо. И, освен това, човек се връща назад в миналото си – приятели, роднини, раждания на деца, сватби, родители... Спомняш си за всички тези неща и това няма как да не върне емоциите… Има ли в книгата неща, които не бихте казал никъде другаде? - Не. Аз винаги съм си казвал всичко навсякъде. В книгата има неща, хора и събития, които не съм споменал – по простата причина, че трябва да говоря само лошо. Понеже не искам, просто махнах тези хора и тия събития. Защо не искате да казвате лоши неща за никого? Винаги ли подхождате с добро? - По принцип, гледам да не хейтя и да не плюя никого. Защото никой не е в обувките на никой друг, за да знае защо е направил това или онова, и защо са се случили някакви неща. Така че, живеейки в общество, в което някак си стана модерно всичко да се плюе и да се хейти, не смятам, че трябва да съм част от мейнстрийма. Светът е пълен с негативни и отричащи хора. Има ли спасение от това? - И това ще се преболедува. Светът е минавал през какво ли не. Значи, ние минаваме през всякакви етапи. В момента интернет даде възможност на всички хора, които никога не са имали думата за нищо, защото думата имаха медиите – телевизията, радиото, вестниците… Ти само си седял и си слушал някаква информация. Сега изведнъж интернет ти дава възможност да си отвориш устата, и то е малко като все едно са те пуснали от затвора току-що – правиш глупост след глупост – това правят хората в момента. Радват се, че имат глас, че някой ги чува и говорят каквото си искат – дори тия, които нямат какво да кажат, и те говорят, но това е нормално. Смятам, че е болест, която ще се преболедува. Защото, когато говориш глупости, на които никой не обръща внимание, в един момент, ще спреш да говориш глупости...
А, ако говорим за свободата, но в един екип, това ли е ключът към успеха на този екип? - Не, при нас има йерархия, и то е нормално, щото без нея няма как – един екип е една армия. При нас дедлайнът е най-важното нещо. Ние винаги след пет минути сме в ефир. Нямаш време да се разтакаваш. Нямаш време да не изпълняваш, и затова йерархията се спазва строго. Но, в същото време, винаги сме се стремели взаимоотношенията да са френдли – всичко да е приятелско. Защото смятам, че на работното място трябва да отиваш с удоволствие. Ако ти се притесняваш, ако ти е кофти да станеш сутринта и да отидеш на работа, сменяй я тази работа веднага. Животът е един. Защо ще се тормозиш?... „Като две капки вода“ ли е най-успешният Ви телевизионен продукт през последните десет години? - Да. Така е. Факт е, че никое друго предаване, не само мое, а по принцип в България, не е постигнало такива резултати. Предстои 12-и сезон на „Капките“. Дванадесет години да се поддържа това ниво, с такива високи резултати, е някакво постижение, въпреки че аз мога да спомена и „Море от любов“, което правеше брутални резултати, въпреки че не беше в праймтайм, а в 6:00 ч. следобед. То беше в ефира десет години. „Господарите“, по същия начин – 16 години всеки ден. Но като гледаемост, най-високите резултати са на „Капките“. Защо „Господари на ефира“ има тази съдба – на скитник? - Защото… Те не са имали съдба на скитник. Относно старта, ние държахме на всяка цена да стартираме, без значение къде – само, за да покажем какво е това предаване, защото хората не могат да си го представят. И да го обясняваш, и да го разказваш, трябва да го направиш, за да го види някой. Затова за нас „7 дни“ беше добър вариант. Благодарение на това, че излязохме изобщо в ефир, ни видя „Нова телевизия“, и така ние продадохме предаването на „Нова“. А в последствие, прехвърлянето ни в Би Ти Ви дойде от факта, че „Нова телевизия“ беше купена, а Би Ти Ви ни направи предложение. Ние не искаме да се местим в Би Ти Ви, но Би Ти Ви ни направи предложение, на което „Нова телевизия“ не можа да отвърне. Тоест, „Нова телевизия“ тогава се издъни с решенията, които взимаше, благодарение на новите собственици – шведи, които не разбираха ситуацията в България. Тогава Би Ти Ви ни предложиха условия, на които ние трябва да сме идиоти, за да откажем. И прехвърлихме не само „Господарите“, а всичките си предавания. А пък връщането ни след това в „Нова“ стана заради огромната цензура. То беше страшен скандал – цензура, която се опитаха да ни наложат. Има си обяснение за всяко нещо... Кого най-много разгневихте през годините с „Господари на ефира“? - Скоро бяхме с брат ми в Италия, в Striscia la Notizia, както се казва италианското предаване, което е първоизточникът на „Господарите“. Те имат една стъклена колона, около 6-7 висока, два метра широка. Пълна е с едни хартии. Оказа се, че тези хартии са исковете, заведени срещу тяхното предаване, и няма нито едно спечелено дело срещу тях. При нас се случи същото – за толкова години срещу нас имаше хиляди дела и нито едно спечелено от тези, които ги завеждаха срещу нас. Защото „Господарите“ не правеха неща просто така. Ние проверявахме всеки факт, преди да го кажем по телевизията. Имаше един много забавен случай. Една жена донесе при нас опаковка със зърнена закуска, в която имаше жива хлебарка. Ние показахме това в „Господарите“ и след това същите тези производители – на зрънчо с хлебарка, ни съдиха. Мотивът им беше, че са им паднали продажбите. А ние в делото казахме, че точно това е целта. Показваме репортаж, че продават храна с хлебраки – и, да, целта е да им паднат продажбите. Те не трябва да произвеждат такова нещо. Така че всякакви хора са ни съдили за какво ли не. Липсват ли в тв ефира предавания като „Имаш поща“, „Пълна промяна“, „Пълна лудница“, „Море от любов“? Въобще, какво според Вас липсва в тв ефира днес? - Естествено, че липсват емоционалните предавания, защото ефирът стана прекалено краен по отношение на емоциите, и то само по отношение на негативните емоции. „Море от любов“ и „Имаш поща“ бяха предавания, които правят точно обратното. Аз съм много горд и с двете предавания. Защото в „Море от любов“ събирахме хора, които са се разделили по някаква причина, но там царства любовта. В „Имаш поща“, по същия начин, събирахме роднини, хора, братя, сестри, които не са се виждали 20-30 години и за първи път за срещат в студиото – защото ние сме направили това усилие да ги издирим и да ги съберем. И, неслучайно, тези предавания имаха успех – защото хората, освен да гледат непрекъснато новини, които им обясняват как утре ще умрат – защото новините това ни казват – имат нужда да чуят и да видят, и позитивни неща – че светът, в който живеят, всъщност е добър… Какво Ви отвращава? - Много неща, само че те пак са в негативната сфера и не ми се искам да говоря за тях, защото в последно време това е тренд – да бъдем негативни. Като видите как се млатят по улицата... Засекат се две коли, излизат и почват да се маризят някакви хора... Имам чувство, че се връщаме в първобитно-общинния строй. Не разбирам къде ни е възпитанието. Не разбирам къде ни е културата. Един милион неща не разбирам вече в света… И по-нормалните хора – тези, които са успели да запазят човешкото в себе си, да бъдат нормални хора, да бъдат добри хора – са се барикадирали в едни собствени балони и си живеят сами, отделени, защото не искат да бъдат част от тая джунгла, в която ние се превръщаме... С какво се гордеете като българин? - Като българин мога да се гордея с много неща. Но, за мое голямо съжаление, епизодични са моментите, които ме карат да се чувствам горд. Смятам, че ще се чувствам най-горд, ако най-накрая видя някакви обединени хора. Ще го кажа директно и в прав текст: За това разделение и затова, че всички са станали един срещу друг, обвинявам на 90 процента политиците и на сто процента – медиите, които помагат на политиците да правят това, което те правят. Ето, виждате какво става в момента – има избори, и няма нещо, на което да сме на едно мнение. И понеже това тръгва от тях, и понеже главата е кофти... За съжаление, нашите глави там са кофти, и рибата се вмирисва цялата... Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича...“? - Живота. Безкрайно много.
|
|
Експресивно
Даниел Пенак подчертава правото на читателя да не чете
В съвременния свят, който ни подтиква да бързаме, четенето се е превърнало в начин да възвърнем по-човешкия си ритъм. Докато дигиталната скорост ни кара да консумираме съдържание вместо да го преживяваме, някои автори ни напомнят, че четенето е, преди всичко, ...
Ангелина Липчева
|
Експресивно
Ваня Велева - победител в Националния литературен конкурс "Поетични хоризонти на българката"
Ваня Велева, талантлива поетеса от Ямбол, спечели специалната награда на XI издание на Националния литературен конкурс "Поетични хоризонти на българката" с творбата си "Глина". Наградата включва сувенирно копие на известната скулптура "Момина чешма", диплома и ...
Валери Генков
|
Кирил Пецев разказва за съдбата на бежанците и тяхното място в историята
Добрина Маркова
|
Експресивно
Хелън Гарнър спечели престижната награда "Бейли Гифорд" за нехудожествена литература
Австралийската авторка Хелън Гарнър бе удостоена с престижната британска награда за нехудожествена литература "Бейли Гифорд", съобщава Асошиейтед прес. Наградата, която е на стойност 50 000 британски лири (приблизително 65 000 долара), беше връчена на 82-годиш ...
Ангелина Липчева
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Експресивно
Ваня Велева - победител в Националния литературен конкурс "Поетични хоризонти на българката"
Ваня Велева, талантлива поетеса от Ямбол, спечели специалната награда на XI издание на Националния литературен конкурс "Поетични хоризонти на българката" с творбата си "Глина". Наградата включва сувенирно копие на известната скулптура "Момина чешма", диплома и ...
Валери Генков
|
Авторът и перото
Томи и Тапънс: Адаптация запазва духа на оригиналните произведения на Агата Кристи
Новият сериал „Томи и Тапънс“ на Агата Кристи е в процес на снимки във Великобритания и представлява иновативна адаптация на класическите произведения на известната криминална писателка. Според информация от АП, това е първият случай, в който творб ...
Валери Генков
|
Литературен обзор
Теодор Рузвелт променя отношенията между президента и пресата завинаги
Валери Генков
|
На бюрото
Кирил Пецев: История на изгубеното отечество и търсене на справедливост
Добрина Маркова
|
Романът "Плачена земя" на Кирил Пецев бе представен в Общинския исторически музей в Гоце Делчев. Тази творба спечели наградата за роман на 2024 г. от Съюза на българските писатели (СБП). Церемонията по връчването на приза се състоя на 22 май и беше водена от председателя на СБП Боян Ангелов.
Кирил Пецев в своята книга разглежда теми, свързани с историческите събития и идентичността на българите о ...
|
Златното мастило
Андреа Малагути подчертава важността на книгите за културата
Ангелина Липчева
|
|
12:31 ч. / 04.11.2023
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 6156 |
|
Хората, освен да гледат непрекъснато новини, които им обясняват как утре ще умрат, имат нужда да чуят и да видят, че светът, в който живеят, всъщност е добър, казва телевизионният продуцент Магърдич Халваджиян. Той издава автобиография, наречена „Без реклами“ („СофтПрес“, 2023), в която разказва своето минало – киното и телевизията, признанията, наградите, успехите, как се стига от „7 дни“ до Netflix, от България до Мексико и САЩ, от Бояна до Холивуд.
Книгата е в съавторство с Влади Априлов – сценарист, продуцент, шоумен. „С Влади доста усилия хвърлихме, в продължение на две години, а иначе работим заедно 30 години и сме си много близки. Той знае почти всичко покрай мен и това беше от изключителна полза. Дори си спомняше повече неща от мен, свързани с работата“, разказва Магърдич Халваджиян.
„Естествено, че липсват емоционалните предавания, защото ефирът стана прекалено краен по отношение на емоциите, и то само по отношение на негативните емоции. „Море от любов“ и „Имаш поща“ бяха предавания, които правят точно обратното, и затова имаха успех“, смята продуцентът.
„За мое голямо съжаление, епизодични са моментите, които ме карат да се чувствам горд. Смятам, че ще се чувствам най-горд, ако най-накрая видя някакви обединени хора“, казва още Магърдич Халваджиян.

ИНТЕРВЮ
Магърдич Халваджиян , в разговор с Даниел Димитров – за първата продукция без реклами, за емоциите, през които минава, докато се връща назад във времето, и има ли в книгата неща, които не би казал никъде другаде. И още: Винаги ли подхожда с добро? Има ли спасение от свят, пълен с негативни и отричащи хора? Свободата ли е ключът към успеха в един екип? Кой е бил най-разгневеният обект на „Господарите“ през годините? Какво го отвращава? С какво се гордее като българин?
Г-н Халваджиян, това ли е първата Ваша продукция без реклами?
- Първите излъчвания на „Господарите“ през 2003 година, в телевизия „7 дни“, нямаха никакви реклами. В тези малки телевизии реклами няма…
Помня, че ние се целехме в Би Ти Ви. Те обаче не искаха предаване, което да е всеки ден, искаха да е веднъж седмично. И на нас ни се наложи да търсим други варианти, защото „Господари на ефира“ не е предаване, което да върви веднъж седмично. Ние знаем много добре за какво става въпрос, и така попаднахме в локалната тогава софийска телевизия. Те нямаха никакви предавания, ние бяхме единственото предаване, и то нямаше никакви реклами.
Възможно ли е въобще да се оцелее без реклами във Вашата професия?
- Не, няма как да се оцелее. Абсурдно е. Малките телевизии затова и нямат предавания. Ако нямаш рекламни приходи, откъде имаш пари? Някакви хора дотират нещо с малко, колкото да съществува телевизията и да се плащат някакви заплати… Без реклами нищо не става. Това е сърцето на тоя бизнес.
Лесно ли е на един активно действащ продуцент да намери време за книга?
- Ако имах време, тази книга щеше да бъде написана в рамките на два месеца, Понеже нямам време, тя беше написана за две години, така че…

През какви емоционални състояния преминахте, докато пишете – имаше ли гняв, или страст, или усмивки, или се връщахте назад със спокойствие и зрялост?
- Имаше носталгия по едно романтично време, в което – общо взето, това, което правехме – парите нямаха чак такова голямо значение. Сега, като се върна назад, това са все пак някакви 25-26 години, откакто съм започнал да се занимавам с телевизия. Нещата са коренно различни и нямат нищо общо. И, освен това, човек се връща назад в миналото си – приятели, роднини, раждания на деца, сватби, родители... Спомняш си за всички тези неща и това няма как да не върне емоциите…
Има ли в книгата неща, които не бихте казал никъде другаде?
- Не. Аз винаги съм си казвал всичко навсякъде. В книгата има неща, хора и събития, които не съм споменал – по простата причина, че трябва да говоря само лошо. Понеже не искам, просто махнах тези хора и тия събития.
Защо не искате да казвате лоши неща за никого? Винаги ли подхождате с добро?
- По принцип, гледам да не хейтя и да не плюя никого. Защото никой не е в обувките на никой друг, за да знае защо е направил това или онова, и защо са се случили някакви неща. Така че, живеейки в общество, в което някак си стана модерно всичко да се плюе и да се хейти, не смятам, че трябва да съм част от мейнстрийма.
Светът е пълен с негативни и отричащи хора. Има ли спасение от това?
- И това ще се преболедува. Светът е минавал през какво ли не. Значи, ние минаваме през всякакви етапи. В момента интернет даде възможност на всички хора, които никога не са имали думата за нищо, защото думата имаха медиите – телевизията, радиото, вестниците… Ти само си седял и си слушал някаква информация. Сега изведнъж интернет ти дава възможност да си отвориш устата, и то е малко като все едно са те пуснали от затвора току-що – правиш глупост след глупост – това правят хората в момента. Радват се, че имат глас, че някой ги чува и говорят каквото си искат – дори тия, които нямат какво да кажат, и те говорят, но това е нормално. Смятам, че е болест, която ще се преболедува. Защото, когато говориш глупости, на които никой не обръща внимание, в един момент, ще спреш да говориш глупости...
А, ако говорим за свободата, но в един екип, това ли е ключът към успеха на този екип?
- Не, при нас има йерархия, и то е нормално, щото без нея няма как – един екип е една армия. При нас дедлайнът е най-важното нещо. Ние винаги след пет минути сме в ефир. Нямаш време да се разтакаваш. Нямаш време да не изпълняваш, и затова йерархията се спазва строго. Но, в същото време, винаги сме се стремели взаимоотношенията да са френдли – всичко да е приятелско. Защото смятам, че на работното място трябва да отиваш с удоволствие. Ако ти се притесняваш, ако ти е кофти да станеш сутринта и да отидеш на работа, сменяй я тази работа веднага. Животът е един. Защо ще се тормозиш?...
„Като две капки вода“ ли е най-успешният Ви телевизионен продукт през последните десет години?
- Да. Така е. Факт е, че никое друго предаване, не само мое, а по принцип в България, не е постигнало такива резултати. Предстои 12-и сезон на „Капките“. Дванадесет години да се поддържа това ниво, с такива високи резултати, е някакво постижение, въпреки че аз мога да спомена и „Море от любов“, което правеше брутални резултати, въпреки че не беше в праймтайм, а в 6:00 ч. следобед. То беше в ефира десет години. „Господарите“, по същия начин – 16 години всеки ден. Но като гледаемост, най-високите резултати са на „Капките“.
Защо „Господари на ефира“ има тази съдба – на скитник?
- Защото… Те не са имали съдба на скитник. Относно старта, ние държахме на всяка цена да стартираме, без значение къде – само, за да покажем какво е това предаване, защото хората не могат да си го представят. И да го обясняваш, и да го разказваш, трябва да го направиш, за да го види някой. Затова за нас „7 дни“ беше добър вариант. Благодарение на това, че излязохме изобщо в ефир, ни видя „Нова телевизия“, и така ние продадохме предаването на „Нова“. А в последствие, прехвърлянето ни в Би Ти Ви дойде от факта, че „Нова телевизия“ беше купена, а Би Ти Ви ни направи предложение. Ние не искаме да се местим в Би Ти Ви, но Би Ти Ви ни направи предложение, на което „Нова телевизия“ не можа да отвърне. Тоест, „Нова телевизия“ тогава се издъни с решенията, които взимаше, благодарение на новите собственици – шведи, които не разбираха ситуацията в България. Тогава Би Ти Ви ни предложиха условия, на които ние трябва да сме идиоти, за да откажем. И прехвърлихме не само „Господарите“, а всичките си предавания. А пък връщането ни след това в „Нова“ стана заради огромната цензура. То беше страшен скандал – цензура, която се опитаха да ни наложат. Има си обяснение за всяко нещо...
Кого най-много разгневихте през годините с „Господари на ефира“?
- Скоро бяхме с брат ми в Италия, в Striscia la Notizia, както се казва италианското предаване, което е първоизточникът на „Господарите“. Те имат една стъклена колона, около 6-7 висока, два метра широка. Пълна е с едни хартии. Оказа се, че тези хартии са исковете, заведени срещу тяхното предаване, и няма нито едно спечелено дело срещу тях. При нас се случи същото – за толкова години срещу нас имаше хиляди дела и нито едно спечелено от тези, които ги завеждаха срещу нас. Защото „Господарите“ не правеха неща просто така. Ние проверявахме всеки факт, преди да го кажем по телевизията.
Имаше един много забавен случай. Една жена донесе при нас опаковка със зърнена закуска, в която имаше жива хлебарка. Ние показахме това в „Господарите“ и след това същите тези производители – на зрънчо с хлебарка, ни съдиха. Мотивът им беше, че са им паднали продажбите. А ние в делото казахме, че точно това е целта. Показваме репортаж, че продават храна с хлебраки – и, да, целта е да им паднат продажбите. Те не трябва да произвеждат такова нещо. Така че всякакви хора са ни съдили за какво ли не.
Липсват ли в тв ефира предавания като „Имаш поща“, „Пълна промяна“, „Пълна лудница“, „Море от любов“? Въобще, какво според Вас липсва в тв ефира днес?
- Естествено, че липсват емоционалните предавания, защото ефирът стана прекалено краен по отношение на емоциите, и то само по отношение на негативните емоции. „Море от любов“ и „Имаш поща“ бяха предавания, които правят точно обратното.
Аз съм много горд и с двете предавания. Защото в „Море от любов“ събирахме хора, които са се разделили по някаква причина, но там царства любовта. В „Имаш поща“, по същия начин, събирахме роднини, хора, братя, сестри, които не са се виждали 20-30 години и за първи път за срещат в студиото – защото ние сме направили това усилие да ги издирим и да ги съберем. И, неслучайно, тези предавания имаха успех – защото хората, освен да гледат непрекъснато новини, които им обясняват как утре ще умрат – защото новините това ни казват – имат нужда да чуят и да видят, и позитивни неща – че светът, в който живеят, всъщност е добър…
Какво Ви отвращава?
- Много неща, само че те пак са в негативната сфера и не ми се искам да говоря за тях, защото в последно време това е тренд – да бъдем негативни. Като видите как се млатят по улицата... Засекат се две коли, излизат и почват да се маризят някакви хора... Имам чувство, че се връщаме в първобитно-общинния строй. Не разбирам къде ни е възпитанието. Не разбирам къде ни е културата. Един милион неща не разбирам вече в света… И по-нормалните хора – тези, които са успели да запазят човешкото в себе си, да бъдат нормални хора, да бъдат добри хора – са се барикадирали в едни собствени балони и си живеят сами, отделени, защото не искат да бъдат част от тая джунгла, в която ние се превръщаме...
С какво се гордеете като българин?
- Като българин мога да се гордея с много неща. Но, за мое голямо съжаление, епизодични са моментите, които ме карат да се чувствам горд. Смятам, че ще се чувствам най-горд, ако най-накрая видя някакви обединени хора. Ще го кажа директно и в прав текст: За това разделение и затова, че всички са станали един срещу друг, обвинявам на 90 процента политиците и на сто процента – медиите, които помагат на политиците да правят това, което те правят. Ето, виждате какво става в момента – има избори, и няма нещо, на което да сме на едно мнение. И понеже това тръгва от тях, и понеже главата е кофти... За съжаление, нашите глави там са кофти, и рибата се вмирисва цялата...
Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича...“?
- Живота. Безкрайно много.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Шармини Афродите разглежда антиколониалната борба в Малая чрез любов и съмнение
Историята на антиколониалната борба в Малая (Malaya) е изпълнена с любов и съмнение. Тази сложна и многопластова тема се разглежда в дебютната колекция на Шармини Афродите (Sharmini Aphrodite), озаглавена "Непокаяните" (The Unrepentant). Съставена от ...
|
Избрано
Колю Фичето вдъхновява нови поколения с две нови книги
Историческият музей в Дряново планира представяне на две нови книги, посветени на известния български строител Колю Фичето. Събитието ще се проведе на 13 ноември в Интерактивния музей на индустрията в Габрово, съобщи директорът на музея Иван ...
|
Захари Карабашлиев обединява 18 разказа в „Нашата Коледа“
|
Ако сте поропуснали
Валентина Чурлео подчертава, че поезията е отражение на сложността на човешкия опит
Валентина Чурлео (Valentina Ciurleo) в своята книга "Люлката и думите" (L`altalena e le parole), издадена от Affiori през 2025 година, разглежда поезията и нейните страхове, които не се различават от тези на разказа. Тя подчертава, че думите губят значението ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |